Артикулационните нарушения се характеризират с несформираност на артикулационната способност,в резултат на което са засегнати един или повече говорни звукове. Причините за възникването на артикулационните нарушения могат да бъдат генетични,поражения върху мозъка и органите на слуха и зрението по време на ембрионалното развитие,както и при поражения върху анатомията на органите на говорния апарат.Роля играят подражанието на неправилна реч,билингвизъм,недостатъчно общуване на детето с възрастните.

Основни симптоми на нарушената артикулация:
1.Пропускане на звук-този симптом присъства често в речта на децата в периода на проговарянето,но не се запазва с израстването.На мястото на липсващата фонема се появява нейният правилен или неправилен вариянт.

2.Заместване—трудният звук се заменя с друг.

3.Изопачаване-на мястото на труден звук се появява негов несъществуващ вариянт.

Артикулационно развитие:
1.Ранен онтогенезис ( до 1,6г.)-А,Ъ,О,У,Е,И,М,П-Б

2.Среден онтогенезис (до 2г.) –Н,Т,Д,Ф,В,Й,Х

3.Среден към късен онтогенезис (до 3г.)-К,Г,С,З,Ц,ДЖ 4.Късен онтогенезис ( до 4,5 г.) – Ш,Ж,Ч,ДЖ,Л,Р